Публикувай подобна Направи VIP

Обикновена

Цена: 25лв.

Информация за обявата:

Доставка чрез Еконт + опция за преглед и тест преди закупуване.

Удивителният горчив бадем съдържа най-голямо количество витамин В17, който пази тялото от рак

Витамин B-17 е един от основните хранителни източници в култури като тези на ескимосите, народа хунза, абказците и много други. Знаете ли, че в тези племена никога не е имало и един случай на рак? Според д-р Кребс на ден ние се нуждаем от минимум 100 мг витамин B-17 (равностойно количество на около 5 - 6горчиви бадема), за да си гарантираме живот без рак.
• ГОРЧИВИ БАДЕМИ Prunus Rosacea
Преди около 40 години, горчивите бадеми бяха обявени за лекарство срещу всички видове рак. Учените заявиха, че ако това вещество се употребява всеки ден, човек никога няма да заболее от рак. Транснационалните фармацевтични компании обаче заедно с министерството на здравеопазването в САЩ притиснаха Управлението по контрола на храните и лекарствата да обяви за незаконна продажбата на сурови кайсиеви костилки, както и на витамин В17, с приложената към него информация за антиканцерогенните му свойства.
Витамин В17 е открит още в семената на ябълките, гроздето, в някои бобови култури и в най-голямо количество в горчивия бадем. Твърдата обвивка на горчивия бадем защитава един от най-забележителните хранителни продукти на земята.
Според д-р Ернст Т. Кребс-младши – биохимик от Сан Франциско, ракът подобно на скорбута (авитаминозата) и пелаграта (кожна болест) не се предизвиква от тайнствена бактерия, вирус или токсин, а това е болест на витаминния дефицит, предизвикан от недостига на ценни хранителни компоненти в менюто на днешния човек. Кребс-младши определил този компонент като част от семейството на нитрилоцидите, които се срещат в повече от 1200 растения.
Най-много това вещество се съдържа в семената на растенията от семейство Prunus Rosacea (горчив бадем), съдържа се още в царевицата, соргото, просото, лененото семе, ябълковите семки и в много хранителни продукти, които днешният човек не употребява. Доказателствата на доктор Кребс впечатляват.
Преди няколко века хората употребявали богатия на витамин В17 просен хляб, но сега всички предпочитаме белия хляб, който не го съдържа.

• Изследването на Едуард Грифин
Своята книга “Свят без рак” американският писател Едуард Грифин посвещава на историята на едно откритие, чийто главен герой е витамин В17 – лаетрил или амигдалин – веществото, което бързо унищожава раковите клетки. Авторът дава научни обяснения на лечението на рака с виамин В17 и недоумява защо ортодоксалната медицина обяви война на лекарството, с което много клиники успешно излекували пациентите си.
Авторът на книгата намира отговора на този въпрос не в науката, а в политиката в областта на рака, в икономическата мотивация на онези, които доминират във фармацевтичната промишленост. Всяка година милиарди долари се изразходват за изследвания в областта на рака, други се харчат за производството на химически съединения за лечението на болестта. С една дума от рака живеят много повече хора, колкото умират!
Ако лекарството е един прост витамин, то само за един миг ще се разруши една гигантска индустрия, която се противопоставя на лечението. Фармацевтичните компании провеждат изследвания само с химическите съединения, които те създават. Те никога няма да проведат изследване с прости вещества, които се продава във всеки супермаркет, защото не могат да ги патентоват.

Защо някога хората се спасяваха от скорбута, а днес не могат да победят рака? – пита авторът на книгата Грифин. Отговорът е прост – западните правителства се огъват под натиска на фармацевтичните транснационални корпорации, Управлението по контрола на храните и лекарстсвата FDA, Американската медицинска асоциация. Всички те проведоха обща кампания срещу витамин В17, в която залегна твърдението, че витаминът съдържа цианид. Витамин В12 също съдържа голямо количество цианид, но никой не го е иззел от магазините.
Лаетрилът (амигдалинът) на д-р Кребс е получен от кайсиевите костилки, след това е синтезиран под формата на крисал. Но FDA засипа пресата с историята за една нещастна двойка от Сан Франциско, която се отровила, ядейки сурови костилки. Статията беше на първа страница на всички издания. Журналистическото проучване не открило тази двойка. Но статиите свършили своето – оттогава витамин В17 започнал да се асоциира със самоубийство.
Според Алманаха по храненето от 5 до 15 горчиви бадема, изядени за един ден, но не наведнъж, могат да бъдат добра профилактична доза.
Още през 50-те години Кребс доказал, че витамин В17 е безвреден за хората. Той проверил витамина върху животни и след това го инжектирал на себе си. Докторът е жив и здрав и сега. Витаминът съдържа една част цианид, една част – бензолдехид и две части глюкоза. За да стане цианидът опасен, първо трябва да се “отвори” молекулата и цианидът да бъде освободен, но това може да стане с помощта на един ензим, който се нарича бета-глюкозид; той присъства в организма в минимални количества, но почти 100 пъти повече се съдържа в раковите тумори. Следователно цианидът се освобождава само в раковите участъци и унищожава раковите клетки; бензолдехидът също се освобождава в същото време. Той е смъртоносна отрова по свойства и в съчетание с цианида става сто пъти по-силен. От това съчетание на двете вещества раковите клетки загиват.
• Ето една извадка от доклад на д-р Кребс:
“…Когато не получаваме адекватна на нашия организъм храна, той заболява. Ако не получавате витамин В17 с хранителните продукти, най-добрият начин да го получавате е чрез инжектиране. Ако раковото заболяване се е появило, най-важното е за кратък период от време да снабдим организма с максимална доза витамин В17… По-рано плодовете съдържаха витамин В17, и то не само в семената, но и в меката си част. Днес само дивите плодове съдържат витамин В17. Плодът, който ядем днес, е печален резултат от многогодишното култивиране в името размерите и външния му вид; меката му част вече не съдържа В17. За да удовлетворим нужните на организма си от този витамин, трябва да ядем семената на тези плодове или да пием таблетки, които съдържат В17. За съжаление този витамин днес е забранен, но се надяваме да го видим достъпен за хората, за да можем да ги предпазваме от рак, както лесно се справихме със скорбута. Ние имаме нужда приблизително от 5-6 бадема на ден. Това количество ще ви предпази от раково заболяване…”

• Две основни правила в консумацията на вит. Б17
Според д-р Кребс основната идея е, че достатъчното ежедневно количество B-17 може да бъде набавено чрез следването на което и да било от следните две предложения:
Първо, яденето на всички съдържащи B-17 плодове изцяло (наред с ядките), без да се ядат повече ядки, оклолкото бихте яли, ако ги ядехте в целия плод. Пример: ако ядете по три ябълки на ден, семките от трите ябълки предоставят достатъчно B-17. Не е необходимо да изядете половин килограм ябълкови семки.
Второ, по една ядка от горчив бадем на 7 кг телесно тегло се счита за повече от достатъчно като нормална предпазна мярка за превенция на рака, макар че точното количество може да варира при различните хора според индивидуалния метаболизъм и навици на хранене. Мъж, тежащ 77 кг например може да яде по 11 - 12 ядки на ден и да си набавя биологически нужното на тялото му количество витамин B-17.
И една важна забележка!: Разбира се, можете да консумирате твърде много от всичко. Твърде многото ядки или семки например може да се очаква да доведат до неприятни странични ефекти. Тези естествени храни би следвало да се консумират в биологично необходимите количества (не повече от 15 до 20 ядки на ден).
• Назад във вековете
Витамин B-17 е противотуморно вещество (известно като амигдалин или лаетрил). Според д-р Ърнст Кребс младши неговите съставки го правят жизненоважен за избягването на рака. Най-голяма концентрация се открива в горчивия бадем. Различни документи от най-старите цивилизации като египетската по време на фараоните и от Китай 2500 години преди новата ера споменават за терапевтична употреба на извлеци от горчивите бадеми. Египетски папируси от преди 5000 години споменават за използването на ‘акуа амигдалорум’ за лечението на някои тумори на кожата. Но систематизираните изследвания на витамин B-17 всъщност започват едва през първата половина на деветнайсти век, когато химикът Бон открива през 1802 г., че по време на дестилация на водата от горчиви бадеми се освобождава циановодородна киселина. Скоро след това много изследователи започват да анализират този екстракт и така Робике и Бъртън изолират за първи път бяла кристална субстанция, която наричат АМИГДАЛИН (от амигдала = бадем)